Израснал съм в провинцията. За мен големите актьори от киното и телевизията бяха само образи, които се появяват на екрана, но никога не се появяват в реалния живот.

После отидох в София да уча като студент. Веднъж се разхождах по една улица близо до сградата на телевизията. По-точно, беше улица "Гогол". Забелязах един човек, който се готвеше да влезе в своето червено "Жигули". Като го погледнах по-отблизо, забелязах, че това е един много познат актьор от филмите. Попитах го: 
- "Извинете, вие не сте ли... известният актьор Георги Георгиев-Гец?" 
а той отговори: 
- "Да."

...Той беше! Моят идол от киното, когото съм гледал в безброй незабравими филмови роли. Ами сега? Какво да му кажа? Казах му:
- "Аз съм гледал много филми с вас. Много се радвам да ви видя в реалния живот!"
а той само махна с ръка, сякаш искаше да каже:
- "Е, какво от това... Голяма работа..."

Но за мен си беше голяма работа, защото във филмите той беше величествен и внушителен, но някак си далечен, недостъпен. А сега изведнъж се оказа на една ръка разстояние.
После разказах на познати, че съм го срещнал и съм го питал дали е той.
А моите познати казаха "Само ти можеш да реагираш така".

А вие как бихте реагирали, ако неочаквано срещнете свой идол от киното в реалния живот?

P.S. Вечна му памет! За мен Георги Георгиев-Гец ще остане като един от най-забележителните български актьори в миналото.