Това беше отдавна. Още бях ученик в основното училище. Една вечер си седях в къщи и си учех уроците, като междувременно гледах телевизия.
Неочаквано, на вратата някой позвъни. Аз отворих и видях, че беше едно хубаво момиче. Тя попита дали може да влезе и аз казах "Да, заповядай".
Тя влезе в хола, каза "Добър вечер" на семейството ми и седна на дивана да гледа телевизия. Аз си мислех, че гостенката е дошла при майка ми. Майка ми, помислила, че гостенката е дошла при баба ми и дядо ми, а дядо и баба помислили, че момичето ми е съученичка и е дошла на гости при мен. И така всички седяхме и гледахме телевизия, без да знаем всъщност кое е това хубаво момиче и защо е дошла при нас.
По едно време тя все пак попита:  "Скоро ли ще дойде той?" А ние се учудихме "Кой да дойде??" Тя каза "Ами учителят по музика - къде е той, няма ли да дойде?"

Тогава разбрахме какво е станало. Тя търси учителя по музика, който живее на същия етаж, но в съседния вход. Отивала е на уроци при него. Така става с тези панелни блокове, които са еднотипни и входовете си приличат. Обяснихме на момичето, че учителят живее в съседния вход и я изпратихме поживо-поздраво.
После нашите ми казаха, че е трябвало да я питам как се казва, да науча нещо повече за нея и въобще да се възползвам от ситуацията и да се запознаем с нея по-отблизо.
Но аз тогава не мислех за такива неща... Бях отличен ученик, зубрач може да се каже, и мислех само за училище и как да изкарвам шестици... Както се казва - с този акъл да ме върнат сега в седми клас...

А на вас идвали ли са ви такива неочаквани гости? Какво бихте направили ако дойдат?