Вчера прочетох новината, че големият актьор Тодор Колев е напуснал този свят. Бях фен на неговото изкуство. Гледал съм всичките му филми. Дори като бях ученик в основното училище, се опитвах да имитирам Тодор Колев с неговата песен "Нашият сигнал", която от своя страна е имитация на песен на Емил Димитров.
Но тъй като не съм израснал в София, Тодор Колев беше далечен и недостижим човек.

Обаче като студент отидох да уча в Софийския Университет и изведнъж се оказа, че любимият ми актьор вече е на малко географско разстояние, защото също живее в София. Веднъж чух по радиото негово изказване, че ако слезе от сцената, той много бързо ще бъде забравен. Аз се трогнах от това негово тъжно и песимистично изказване и реших да го намеря и да му кажа, че има много почитатели и няма да бъде забравен.

Разгледах телефонния указател на София и за моя радост, името и телефона на Тодор Колев бяха в указателя. Пишеше, че живее в кв. Симеоново, а името му беше представено като "Тодор Колев - актьор". Събрах смелост и му се обадих. Някой вдигна слушалката от другата страна и каза "Ало?" Аз попитах - "Тодор Колев ли е на телефона?" Той отговори "Да". Аз не можех да повярвам и питах пак "Актьорът Тодор Колев ли е"? Той пак отговори "Да". Значи със сигурност беше той. Но някак си аз се изненадах, защото говореше като обикновен човек, а може би съм очаквал да е смешен като на сцената.
Казах му, че сме студенти от СУ, които много харесваме неговото изкуство, гледали сме всичките му филми - и "Двойникът", и "Опасен чар"... Казах му, че искаме да присъстваме на някоя от лекциите му във ВИТИЗ за да видим как преподава на студентите. Той отговори "Ще се притеснят децата..." После каза, че е зает и да му се обадим след 2 месеца. Аз така и не му се обадих повече, някак си не исках да го притеснявам. Но все пак останах впечатлен от това, че и той е достъпен, че е реален земен човек и в живота не е чак толкова смешен, а е по-скоро обикновен.

В заключение искам само да кажа, че ако съдим по неговата песен "Фалшив герой", той е живял пълноценно и е взел-дал от живота това, което е искал:

"Там, дето поисках бях,
взех колкото пожелах.
....
Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника
и аз оставам, и си оставам, такъв оставам -
твърде късно е вече за нещо по-друго -
какъв - фалшив герой."

За мен не беше фалшив. Може би и за вас също не е фалшив.
Стъпките му ще останат във филмите. Вечна му памет!